Прав си!
Аз може би не те разбрах.
А може би не исках.
И всички думи, които разпилях,
не наистина ги мислех.
Знам. Такава съм. Не ме осъждай.
Грешни изводи не си прави.
Заплетеното не развързвай,
последното, което казах - забрави!
Прав си. (Да, по дяволите, ти си прав!)
Но как тъй лесно гордостта си да пречупя
и пред тебе да призная с разум здрав,
достойнството си женско да порутя...
Не, аз няма да го сторя.
Не очаквай и да махна със ръка,
да призная, че грешката е моя
просто ей така.
Знам. Такава съм.
А ти си безусловно прав.
Но аз пред теб не ще призная,
че никога не те почувствах слаб.
А може би не исках.
И всички думи, които разпилях,
не наистина ги мислех.
Знам. Такава съм. Не ме осъждай.
Грешни изводи не си прави.
Заплетеното не развързвай,
последното, което казах - забрави!
Прав си. (Да, по дяволите, ти си прав!)
Но как тъй лесно гордостта си да пречупя
и пред тебе да призная с разум здрав,
достойнството си женско да порутя...
Не, аз няма да го сторя.
Не очаквай и да махна със ръка,
да призная, че грешката е моя
просто ей така.
Знам. Такава съм.
А ти си безусловно прав.
Но аз пред теб не ще призная,
че никога не те почувствах слаб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Тодорова Всички права запазени
