Прав си!
Аз може би не те разбрах.
А може би не исках.
И всички думи, които разпилях,
не наистина ги мислех.
Знам. Такава съм. Не ме осъждай.
Грешни изводи не си прави.
Заплетеното не развързвай,
последното, което казах - забрави!
Прав си. (Да, по дяволите, ти си прав!)
Но как тъй лесно гордостта си да пречупя
и пред тебе да призная с разум здрав,
достойнството си женско да порутя...
Не, аз няма да го сторя.
Не очаквай и да махна със ръка,
да призная, че грешката е моя
просто ей така.
Знам. Такава съм.
А ти си безусловно прав.
Но аз пред теб не ще призная,
че никога не те почувствах слаб.
А може би не исках.
И всички думи, които разпилях,
не наистина ги мислех.
Знам. Такава съм. Не ме осъждай.
Грешни изводи не си прави.
Заплетеното не развързвай,
последното, което казах - забрави!
Прав си. (Да, по дяволите, ти си прав!)
Но как тъй лесно гордостта си да пречупя
и пред тебе да призная с разум здрав,
достойнството си женско да порутя...
Не, аз няма да го сторя.
Не очаквай и да махна със ръка,
да призная, че грешката е моя
просто ей така.
Знам. Такава съм.
А ти си безусловно прав.
Но аз пред теб не ще призная,
че никога не те почувствах слаб.
© Полина Тодорова All rights reserved.
