Работил в цех ковашко-пресов.
Отливки чукал всеки ден.
Но ето – вест една донесъл му
не щъркел, а един кретен:
–От утре ти си безработен,
че спирам твоя парен чук!
–Върви по дяволите, готин!
Все още аз работя тук!
И по-добре плати ми всичко,
което още ми дължиш!
Не се смутил "добрият" чичко,
а се заканил:
– Я го виж!
Какво си мислиш, господинчо!
За тоз завод не си венчан!
А можем да те уволним, че...
нахален си!... Не те е срам!...
Погледнал мазното му теме.
Погледнал тъпия му лик –
слуга от месоядно племе,
пъпчив, окаян, груб смешник:
"Ще купи цеха и тогава
отливките му друг ще чука...
в една прахосана държава,
чието дъно все се пука!
В ковашко-пресовия цех
ще трябва пак работна сила.
Но туй ще бъде утре. Ех,
родино, що си ме родила!"
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени