Работил в цех ковашко-пресов.

Отливки чукал всеки ден.

Но ето – вест една донесъл му

не щъркел, а един кретен:

–От утре ти си безработен,

че спирам твоя парен чук!

–Върви по дяволите, готин!

Все още аз работя тук!

И по-добре плати ми всичко,

което още ми дължиш!

Не се смутил "добрият" чичко,

а се заканил:

                     – Я го виж!

Какво си мислиш, господинчо!

За тоз завод не си венчан!

А можем да те уволним, че...

нахален си!... Не те е срам!...

Погледнал мазното му теме.

Погледнал тъпия му лик –

слуга от месоядно племе,

пъпчив, окаян, груб смешник:

"Ще купи цеха и тогава

отливките му друг ще чука...

в една прахосана държава,

чието дъно все се пука!

В ковашко-пресовия цех

ще трябва пак работна сила.

Но туй ще бъде утре. Ех,

родино, що си ме родила!"