Празна душа
970
1
7
Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа` върху драки,
бодилчено пари плътта.
Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"
Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипи обвит, маскарадно
криви уродливи лица.
Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна,
обсебен животът... мълчи.
Когато душата е празна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
