tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
Sep 12, 2015, 4:46 PM  

Празна душа 

  Poetry » Phylosophy
819 1 7

Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.


Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа` върху драки,
бодилчено пари плътта.

 

Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"

 

Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипи обвит, маскарадно
криви уродливи лица.

 

Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна,
обсебен животът... мълчи.

 

Когато душата е празна...

 

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С празни души светът се руши!Харесах!
  • Благодаря ти, Лейди!
  • Това е стих за размисъл, не искам никой да плаче!
  • Стихът е много стар, писан е преди две години и слава Богу не е момент нито на лична, нито на настояща емоция.
  • Е, има Валери!
    Нека е с любов!
  • Благодаря ви, Криси и Валери.
    А настроението.... опитах се да пресъздам това, което голяма част от хората изпитват - празнодушие, злоба, гняв.
    Слава Богу, това не са мои емоции.
    Ама за "твърдото", що не, все пак вечерно време е!
  • Без думи...С обич!
Random works
: ??:??