5.09.2006 г., 1:12 ч.

ПРАЗНА КЪЩА 

  Поезия
858 0 16
                  ПРАЗНА КЪЩА

Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.

Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.

А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.

Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??