ПРАЗНА КЪЩА
ПРАЗНА КЪЩА
Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.
Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.
А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.
Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...
Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.
Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.
А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.
Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
