Sep 5, 2006, 1:12 AM

ПРАЗНА КЪЩА 

  Poetry
859 0 16
                  ПРАЗНА КЪЩА

Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.

Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.

А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.

Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??