Празната чаша на спомените
Потънал в лунна самота
Жадно спомени поглъщам
С празна чаша в ръка
В миналото се завръщам
А на дъното и има
Твоите сълзи любима
С вкус на грижи , радости , успехи
Силни чувства и за миг не спрели
С вкус на обич
С вкус на болка
С вкус на срещи и раздели
От снимки ме гледат усмихнати лица
А аз пак имам среща с теб
Самотна нощ поредна
И се питам тъй често
Със затаена сълза
Кога ще си последна
Кога ще си последна
Едно момче с мечти
В сянка се превърна
Помниш ли го ти
Как искам да го върна
Но всяка моя крачка
Ме води по – далече
От тоз младежки устрем
И студ усещам вече
.....................................
Пореден миг,,,
Поспри , почакай , не отлитай
Път ми покажи
Не искам да съм скитник
Не искам да се лутам без цел и без посока
И да бъда сянка в края на живота
********
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени
