Поезията губи сякаш смисъл,
щом празно е сърцето за копнежи.
Записвайки на лист ти всяка мисъл,
рискуваш да я прочетат невежи.
Решиш творец да си - това е бреме,
модерно днес е да си приземен.
Да изпреварваш своето си време...
Все пак заложено ти е по ген.
Ако решиш пък друго - да строиш стена
и уж, за да не бъдеш уязвим,
ти забравяш хора, дати, имена,
живееш сам със образа си мним. ...