apriori (Уморена)
34 32
26.06.2012 г., 23:51 ч.

Празни думи 

  Поезия
572 0 2

Отново е горещо. От бодежите

душите ни мечтаят пак за бяг.

А моята прицели се в безцелие

и целейки ти хвърли въглен мрак.

 

Отново е горещо на изчезване...

Душата ми се свива вътре мен.

По топлата ми гръд сълза се метва.

А искам да се вядреня... Но не!...

 

И в крехките ми вени от обреченост

се гонят във безсмислие дъждове.

И се раняват взаимно. С безчестия.

Единствени останали след теб.

 

Мълчанието ми пак е неприватно.

И само има сили да расте.

Отблъсква те. С ръка от необятност.

Защото съм била с едно сърце.

 

Което е ранено и измъчено.

Прегракнало. От крясъци по мен.

Горещо то остава, но посърнало.

Безтебие пребъдва и със теб.

 

Мълчанието ми даже не е злато.

И не е като бримка на сатен.

Празни думите ми раждат се. Беззначни.

Не могат. Да родят едно небе...

© Уморена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да се събера, да се концентрирам, да се съсредоточа, да се овладея. Поздрави!
  • вядреня - да се вмъкна / да вляза в ядрото/ да стана ядрена??? Извини ме, Уморена, би ли обяснила?
    "Празни думите ми раждат се. Беззначни" - сега вече разбрах.
    С поздрав и добри чувства!
Предложения
: ??:??