Празни думи
Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване...
Душата ми се свива вътре мен.
По топлата ми гръд сълза се метва.
А искам да се вядреня... Но не!...
И в крехките ми вени от обреченост
се гонят във безсмислие дъждове.
И се раняват взаимно. С безчестия.
Единствени останали след теб.
Мълчанието ми пак е неприватно.
И само има сили да расте.
Отблъсква те. С ръка от необятност.
Защото съм била с едно сърце.
Което е ранено и измъчено.
Прегракнало. От крясъци по мен.
Горещо то остава, но посърнало.
Безтебие пребъдва и със теб.
Мълчанието ми даже не е злато.
И не е като бримка на сатен.
Празни думите ми раждат се. Беззначни.
Не могат. Да родят едно небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
Поздрави!
