Празни думи
Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване...
Душата ми се свива вътре мен.
По топлата ми гръд сълза се метва.
А искам да се вядреня... Но не!...
И в крехките ми вени от обреченост
се гонят във безсмислие дъждове.
И се раняват взаимно. С безчестия.
Единствени останали след теб.
Мълчанието ми пак е неприватно.
И само има сили да расте.
Отблъсква те. С ръка от необятност.
Защото съм била с едно сърце.
Което е ранено и измъчено.
Прегракнало. От крясъци по мен.
Горещо то остава, но посърнало.
Безтебие пребъдва и със теб.
Мълчанието ми даже не е злато.
И не е като бримка на сатен.
Празни думите ми раждат се. Беззначни.
Не могат. Да родят едно небе...
© Уморена All rights reserved.
Поздрави!
