22.06.2007 г., 13:05

Празни листи

709 0 4

Празни листи

Не съм готов за теб да пиша, мамо.
Не съм готов, да те затворя в думи.
Опитвам се, но празни листи само,
под молива застиват помежду ни...

Не те сънувах днеска. Нито вчера.
Не идваш, да погалиш мойто рамо.
Навярно бъркал съм във нещо и треперя.
Късно е за покаяние. Прости ми ,мамо.

Не съм готов за теб да пиша... мамо.

10 Юни 2002, Ломбо Есте, Ангола

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...