5.03.2008 г., 15:24

Празно

773 0 3

Отварям уморени очи

в още една самотна сутрин

в едно празно легло.

Никой не ме чака.

- Добро утро.

Казвам на себе си,

защото няма на кого.

В празна кухня.

В празна чаша.

Отново сипвам кафе за един.

В празна стая.

С празна чаша.

Прекарвам празния си ден.

И в празна вечер

напразно мечтая

да има някой до мен.

В празна стая, празно ехо.

- Лека нощ. До утре. - казвам.

До следващия празен ден.

 

                                    05.03.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • погледни я на снимката - наистина ли си мислиш, че би могла да се влюби в човек без Идея, без пълнеж и болка... Тя не е за всеки и го осъзнава. И умее да се храни от самотата. Защото в самотата има светлина. И търси (или си спомня) някой със същата светлина, същите нюанси, багри, търси Върха на резонанса. Познавам болката й.

    Бори се, момиче. Лека нощ.
  • Ми така е ,като не ходиш в "Мелон"Сега сериозно-не се кахъри,за красиво момиче като теб,това е временно явление! Слушай бат си Томи
  • Ей, понякога наливаш едно кафе и за мен Не ти ли стигам?Усмихни се, понякога е по-хубаво да казваш "Лека нощ" само на себе си.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...