Празнота
Моето сърце - наполовина празно.
Душата ми от болка неистово крещи.
Ръце протягам, за да те прегърна,
но само хубав спомен си оставаш ти.
Сълзите си не мога аз да скрия.
Чувствата са живи, разбери!
Но не мога пак аз да открия
блясъка в твоите очи.
Ден след ден минава
и все по-студен ставаш ти.
Споменът за тебе избледнява,
но празнотата все така тежи.
Нямам сили аз да ти се моля.
Не знам и как да кажа остани...
След като преминеш зад завоя
с теб си тръгват всичките надежди и мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Стоянова Всички права запазени
