4.03.2006 г., 0:59 ч.

Празнота 

  Поезия
727 0 2

Да загубиш вяра в живота,
да копнееш, да бленуваш за смъртта.
Очите, от мъка потъмнели,
скръбта, приятелка добра.

В нищо смисъл не намираш,
всичко се тресе
и като лед студени,
сълзите стичат се.

Търсиш уморен надежда,
защита от собствените страхове.
В истината блъскаш се и падаш,
безпомощно протягаш пак ръце.

Празнотата в теб е тъй голяма,
парчетата от себе си ти събери.
С вяра във мечтите, животът свой
пак продължи.


 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??