Да загубиш вяра в живота,
да копнееш, да бленуваш за смъртта.
Очите, от мъка потъмнели,
скръбта, приятелка добра.
В нищо смисъл не намираш,
всичко се тресе
и като лед студени,
сълзите стичат се.
Търсиш уморен надежда,
защита от собствените страхове.
В истината блъскаш се и падаш,
безпомощно протягаш пак ръце.
Празнотата в теб е тъй голяма,
парчетата от себе си ти събери.
С вяра във мечтите, животът свой
пак продължи.
© Ели All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
