Mar 4, 2006, 12:59 AM

Празнота 

  Poetry
741 0 2

Да загубиш вяра в живота,
да копнееш, да бленуваш за смъртта.
Очите, от мъка потъмнели,
скръбта, приятелка добра.

В нищо смисъл не намираш,
всичко се тресе
и като лед студени,
сълзите стичат се.

Търсиш уморен надежда,
защита от собствените страхове.
В истината блъскаш се и падаш,
безпомощно протягаш пак ръце.

Празнотата в теб е тъй голяма,
парчетата от себе си ти събери.
С вяра във мечтите, животът свой
пак продължи.


 

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??