25.11.2009 г., 12:11

Празнота

814 0 0

В сърцето голяма рана ми отвори  

и кръвта не спира да тече. 

Защо душата с ума ми спори, 

защо е празно моето сърце?                                                                                                                                                                                                                                                   

Обичам те, не мога да го крия, 

обичам те, обичам те без глас

и някой ден пред тебе ще разкрия - 

обичам те до болка и от страст.                                                                                                                                                                                                                                             

Минават бавно дните тежки 

и тъй далече си от мен, 

ела при мен с думи нежни, 

кажи "обичам те! ела с мен!"                                                                                                                                                                                                                                                         

Но, уви, животът е така суров

и тежки удари нанася, 

ти не чу моя нежен зов 

и моето сърце СМЪРТТА отнася.                                                                                                                                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...