23.07.2008 г., 21:48

Празнота

988 0 0

   Празнота 

 

Когато някой скъп за теб човек

живота ти напусне,

тъжно гледат твойте очи.

Сърцето ти от болка се разкъсва

и не може самотно да се утеши.

Бърз прилив от тъга те залива

и се скиташ ти в самотния си ден,

и се опитваш да се скриеш

от света жесток, но и смирен.

Когато за минутка се обърнеш,

хората поглеждат твоето лице

и уплашени от тази страшна болка,

утешават скръбта в твоето сърце.

Но струва ти се късно да разцъфнеш

в този живот, съдбата на голяма мъка те обрича,

затова решаваш да сложиш край на глупавия си живот.

Но недей, не го прави...

Животът продължава, макар да е суров...

И щастието отново се завръща с друга,

по-желана и истинска любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...