23 jul 2008, 21:48

Празнота

  Poesía
989 0 0

   Празнота 

 

Когато някой скъп за теб човек

живота ти напусне,

тъжно гледат твойте очи.

Сърцето ти от болка се разкъсва

и не може самотно да се утеши.

Бърз прилив от тъга те залива

и се скиташ ти в самотния си ден,

и се опитваш да се скриеш

от света жесток, но и смирен.

Когато за минутка се обърнеш,

хората поглеждат твоето лице

и уплашени от тази страшна болка,

утешават скръбта в твоето сърце.

Но струва ти се късно да разцъфнеш

в този живот, съдбата на голяма мъка те обрича,

затова решаваш да сложиш край на глупавия си живот.

Но недей, не го прави...

Животът продължава, макар да е суров...

И щастието отново се завръща с друга,

по-желана и истинска любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....