16.07.2007 г., 9:40

Преборих се

880 0 16
Преборих се със всички негативи.Почуквах и на чуждите врати.Отваряха ми хората щастливи,една врата заключена стоя.

Една врата, заключила отвътрес окови тежки моето сърце,раздавало целувки и прегръдки,на заем нищо до сега не взе!

Събирах от усмивките им ведри.Прегръдките превръщах в искрен стих.Приятелите бяха повече от щедри,на всички от сърце благодарих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колкото повече те преоткривам Ани, толкова повече МИ ХАРЕСВАШ-И ТИ, И СТИХОВЕТЕ ТИ-огледало на душата ти! С приятелите си още по-богата!Поздравления!
  • Благодаря, че се отбихте!
    Поздрави от мен!
  • дай боже всекиму такива приятели - хубав стих!
  • Преборих се със всички негативи.
    Сега е ред да пребориш и позитивите и ще се превърнеш в реализирана душа, ако тези наща изобщо могат да се преборват.
  • Браво,мила!Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...