Преброяване на прелетните птици
Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави,
направили се, че не ме познават.
А най-разумните от тях дори
с флумастера дебел ме зачертават.
Прегъвах пръстите един след друг -
за двете ми ръце едва достигат.
Благодарих им, свивах длан в юмрук.
До утрото се правех, че заспивам.
Разбира се, че идваше то пак,
макар и често със очи червени.
И аз се взирах да открия знак,
че светъл ден ще дойде и за мене...
Отново пролет е сега. От юг
пак прелетните птици се завръщат.
И радвам се, отварям пак юмрук
и пускам ги на стан във мойта къща...
---
От автора: От доста време насам публикувам все по-рядко. Имам причини. Не коментирам дори най-верните си фенове. Нищо лично! Надявам се приятелите ми да разберат, че има и такива моменти и дано ме извинят!...
Благодаря им за подкрепата, която са ми оказвали винаги!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
