Пречупи се...
Най-после се пречупи, сърце!
Накара моите емоции да текат по лицето ми,
да чертаят пътища на мъката,
да заместят усмивката и скуката...

Пречупих се...
Най-после се пречупих пред теб!
Накара коленете ми да треперят прегънати,
да изтръпнат, натиснати в пода
и да спра невъзможното да гоня...

Пречупих те...
Най-после те пречупих през призмата,
която ме кара да не спя и да съм слаб,
да плащам на нощния музикант да ми свири,
да не се чувствам сам в стая с вампири...

Пречупих ги...
Най-после ги пречупих тези рими,
които на гърлото бяха заседнали от години,
които ме караха да съм леден като камък,
които загасяха всеки запалващ се пламък...

Пречупи се...
Най-после се пречупи, сърце!
Накара моите емоции да текат по лицето ми,
да завъртят гласовете от ролката,
да заместят усмивката със болката...