Пред иконата
Иконата изгаря с болка дланите
и пари във душата, тлее и боли.
И влизам във двубой с абсурдите,
където някой въобще не ти принадлежи!
А притежаваш ли човек е миг на щастие,
което няма де е вечно - запомни!
И благославяй го като причастие,
докато чувството в сърцето не заспи!
Красиво е когато сутрин се събудиш
и нежно те погалят с обречени ръце.
За щастието трябва сам да се потрудиш,
тогава топлина облива твоето сърце.
Животът ти в момента е като на птица,
която е като ранена от любов вдовица.
На кукувица ми прилича и боли,
защото кукувицата в гнездото не стои!
Желая от сърце да срещнеш ти жената,
която безусловно със любов да те дари.
Да слее се едно в едно душата
и чувството на обич никога да не заспи!
Това се моля аз пред твоята икона,
която може би с любов ми подари!
И знам, че Богородица ме чува
и съм щастлива, но и ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
