Пред счупеното огледало
Отново със сълзи на лицето,
стоя пред счупеното огледало.
Взирам се надълбоко във сърцето,
но пред очите ми е все тъй бяло.
Останало е само пепел,
димът се носи още във душата
и всеки спомен е някъде отнесен,
някъде далече от земята.
Разбитите парчета дишат фалшиво,
а аз все още не чувствам, че живея.
Песен се носи за сляпо, грешно и диво,
за човек недостижим, за когото копнея.
И пак със сълзи на лицето,
се взирам в размътеното отражение,
там все още тъжно стои сърцето
и самотата празнува своето постижение.
Че останах сама, да искам ли нежност?
Да искам ли миг, изпълнен с любов?
Но всяка стъпка е пълна безнадеждност,
а животът е все така към мене суров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
