Свещта потрепва като мигли на разплакани очи

и восъкът ù капе като сълзи,

а те горчат, горчат нали?!

Пречиствайки горчат и не замръзват,

а парят... както пари восъкът, когато стичайки се по свещта

случайно кожата докосне.

Ела при мен! Ела при мен и замълчи!

Пред тази свещ душите ни се сливат

във Стон, в Ридание, дори във Болка,

която ни убива

Обичам те.

Как странно тези думи днес звучат,

когато шестващото лицемерие

затвори в омагьосан лабиринт

тез думички... и думата Доверие.

Свещта потрепва като мигли на разплакани очи

и восъкът ù капе като сълзи.

Въплетена във нашите ръце

нощта тече, но ние с теб не бързаме.

След тази нощ ще дойде ден,

нов ден със нови срещи и премеждия,

с копнежи нови, може и любов

и после нощ и пак красиви свещи...

И може би ще има бал

с кристални чаши, феерични полилеи

и много хора случаят ще е събрал

на балът с маски и игрите на Доверия.

И ако в туй време, просто ей така

от всичко туй ти писне,

когато сваляш маските една подир една

под тях ти не намериш... Нищо.

Ти поглед обърни къмто свещта,

във нея моите очи ще видиш

и ако си спомняш мен и любовта,

ще се усмихнеш и ще се попиташ

дали и аз сега

със някоя свещичка разговарям

дали си  спомням теб и пролетта,

когато бяхме заедно... когато бяхме двама.

Но стига...! Все още наш'та свещ гори.

Все още с теб сме двамата

и вплетени са нашите ръце,

а восъкът тече върху пианото.