Свещта потрепва като мигли на разплакани очи
и восъкът ù капе като сълзи,
а те горчат, горчат нали?!
Пречиствайки горчат и не замръзват,
а парят... както пари восъкът, когато стичайки се по свещта
случайно кожата докосне.
Ела при мен! Ела при мен и замълчи!
Пред тази свещ душите ни се сливат
във Стон, в Ридание, дори във Болка,
която ни убива
Обичам те.
Как странно тези думи днес звучат, ...