Предадена
Предадена
В свят на омраза и лъжи,
сърцето ми за някой пак тъжи,
сълзите в шепите събирам...
Знай! За тебе аз умирам!
В сънищата ми прокрадваш се редовно,
съзнанието ми дом за теб е пак, отново...
Най-любезно приютих те там сега,
а ти разкъсваш моята душа...
Късче по късче, час по час,
разрушавам се бавно аз.
Как можа мястото си да замениш?
На изгарящата болка да го подариш?!
Смесица от чувства в мен гори,
от любов или от омраза, разбери!
Ах, колко много те обичах,
но... май напразно се заричах.
Предадена на самотата съм сега,
първи приятелки със сълзите през нощта.
Какво ми стори, така и не разбра,
с нея най-нахално замени ме на мига...
Любовта ми не заслужаваш, знай!
Грешка голяма направи, край.
Защото жалък идиот си ти,
от хубаво не разбираш, само от глупости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Кисьова Всички права запазени
