ПРЕДАТЕЛ
Искаше ме с камъни в сърцето,
хвърлени от грешници безгрешни.
Криеше ме в себе си, където
пазеше тревогите неспешни.
Върза ми забрадка овехтяла.
Преоблече ме със дрехи стари.
В къщата, без мене опустяла,
бродеха най-страшните кошмари.
Скъса ме. На възел ме завърза.
В дъното на скрина си ме сложи.
Не посмях да викам. Ти избърза.
Срещу сребърници ме заложи.
Подслони ме. След това - предаде.
Знаеше, че търсеха светица.
Трийсет сребърника. И ме даде...
Не запали даже и свещица.
Прокънтя среброто в тишината.
И да ме предават свои щяхa.
Със сребро откупиха вината.
„Разпни я! „ търговците крещяха.
Викаше със тях, когато минах,
а очи юдейски впи в плътта ми.
Спъна ме нарочно. И се сринах.
Скъпо заплатиха участта ми.
Бяха ти платили със среброто.
А предава, който не обича.
Юда е завиждал на доброто.
Искал е на Господ да прилича.
Господ е предвидил своя Юда.
Знаел му е даже и цената.
Вярата в предател е заблуда.
И виси позорно на стената.
19.06.2007 г.
Д.Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
