dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
19 июн. 2007 г., 22:16

ПРЕДАТЕЛ 

  Поэзия
1539 0 20


Искаше ме с камъни в сърцето,
хвърлени от грешници безгрешни.
Криеше ме в себе си, където
пазеше тревогите неспешни.


Върза ми забрадка овехтяла.
Преоблече ме със дрехи стари.
В къщата, без мене опустяла,
бродеха най-страшните кошмари.


Скъса ме. На възел ме завърза.
В дъното на скрина си ме сложи.
Не посмях да викам. Ти избърза.
Срещу сребърници ме заложи.


Подслони ме. След това - предаде.
Знаеше, че търсеха светица.
Трийсет сребърника. И ме даде...
Не запали даже и свещица.


Прокънтя среброто в тишината.
И да ме предават свои щяхa.
Със сребро откупиха вината.
„Разпни я! „ търговците крещяха.


Викаше със тях, когато минах,
а очи юдейски впи в плътта ми.
Спъна ме нарочно. И се сринах.
Скъпо заплатиха участта ми.


Бяха ти платили със среброто.
А предава, който не обича.
Юда е завиждал на доброто.
Искал е на Господ да прилича.


Господ е предвидил своя Юда.
Знаел му е даже и цената.
Вярата в предател е заблуда.
И виси позорно на стената.


19.06.2007 г.
Д.Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??