22.04.2018 г., 0:11

Предателство

868 0 0

Предателство

 

Забравила за моите очи ти търсиш чужди.
Забравила за моите рамене прегръщаш чужди.
Забравила за моята любов ти имаш чужда.
И ме предаде. 
Почувства ли ми болката сега,когато те погледнах.
Усети ли от моите очи какво е да си в бездна.
Усети ли размазваща тъга, усети ли измама.
Ако не си, прости, аз просто съм те нямал.
Била си празнота със име.
Била си облак, стих, несподелени чувства.
Заблудата ми в теб превърнала в изкуство.

Защо...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ганчо Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...