26.10.2018 г., 11:49 ч.

Предателство 

  Поезия
718 3 4

Тъга ли е? Боли ли безгръбначност?

Простенваш в агония, пронизвайки 

сам очите си със стъклена прозрачност. 

Излизаш от живота си изнизвайки се. 

 

Няма смисъл ничие мълчание 

и ням е този, който вярва в края си, 

задъхващ се след всякое дихание, 

сляпо вярващ, че открива рая си. 

 

Не се ли питаш сам ли се убиваш

допускайки си автобезразличност? 

Отиваш си, а мислиш че заспиваш 

с предателство на собствената личност. 

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор 

02.10.2018 год. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??