Тъга ли е? Боли ли безгръбначност?
Простенваш в агония, пронизвайки
сам очите си със стъклена прозрачност.
Излизаш от живота си изнизвайки се.
Няма смисъл ничие мълчание
и ням е този, който вярва в края си,
задъхващ се след всякое дихание,
сляпо вярващ, че открива рая си.
Не се ли питаш сам ли се убиваш
допускайки си автобезразличност?
Отиваш си, а мислиш че заспиваш
с предателство на собствената личност.
© Мария Божкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
