Предателство
Предадох нощите
които те обичаха
захвърлих клетвата
с която те мълвях
изгоних ведмите
които ни обричаха
сред твойте съдници
прикрит вървях.
И тръгна ти сама
към своята Голгота
и всяка крачка
бе една сълза
не знам дали
зовеше Бога
или гореше те
измислената клевета.
Кал хвърляха
ликуваше тълпата
и беше разпната
но не на дървен кръст
злодеи приковаха
ти душата
искаха да я превърнат
в пръст.
Пред Съвестта стоя
броя среброто
във въглен се превръща
пипнато от мен
с ням жест
сочи ми дървото,
на Юда е дошъл
последния му ден.
Април,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
