bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
26.03.2008 г., 12:19 ч.

Предчувствие за пътя... 

  Поезия » Философска
566 0 5

Прегърнах хилавото

рамо на Нещастието

и заедно вървяхме

по своята пътека.

Аз бях хубава, напета,

богата със мечти

и със желания.

То пък - слабо и болнаво,

миришещо на мърша.

Гледахме отлитащата Младост

и още по-силно

се притискахме с него.

И вървяхме заедно - все така

хванати здраво - ръка за ръка.

То ми разказваше своите мъки,

а аз го зареждах със сили и вяра.

Но ето, че пътеката ставаше

все по-трудна и стръмна...

Отслабвах, а Нещастието

ставаше по-силно.

Но знаете ли - то бе

добър приятел и

със своята уверена ръка

ме водеше нататък.

То стана младо, силно и красиво,

а пък аз бях живият труп.

Е, още не съм умряла

и заради това приказката

свършва тук.

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??