Преди да осъзнаем...
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът,
преди да е изяден...
Кучетата не са гладни за хляб,
а за любов.
Заглъхват думите,
преди да са изречени.
Възбужда се тялото,
преди да усети наслада.
Любовта се ражда,
преди да я осъзнаем,
преди всичко останало -
преди да се разтупти сърцето,
преди да поемем първия дъх,
преди първата усмивка на лицето,
преди да ни обземе страх...
А кучето те гледа във очите
и гладно за любов, безмълвно чака.
Подаваш му къс хляб във мрака
да му покажеш колко го обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени