Преди да осъзнаем...

Пресъхват сълзите в гърлото -
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът,
преди да е изяден...

Кучетата не са гладни за хляб,
а за любов.

Заглъхват думите,
преди да са изречени.
Възбужда се тялото,
преди да усети наслада.
Любовта се ражда,
преди да я осъзнаем,
преди всичко останало -
преди да се разтупти сърцето,
преди да поемем първия дъх,
преди първата усмивка на лицето,
преди да ни обземе страх...

А кучето те гледа във очите
и гладно за любов, безмълвно чака.
Подаваш му къс хляб във мрака
да му покажеш колко го обичаш.