22.10.2008 г., 12:53

Преди да отлетя...

1.5K 0 12

*     *    * 

 

Преди да отлетя

в друг живот на някоя звезда,

ще се завърна в моята страна,

дето аз живях...

 

Преди да отлетя,

преди душата ми да отлети,

ще се завърна там, където аз

себе си разбрах...

 

Припев:

Там е нежна пролетта

и е тъжна есента,

вятър бял лети с криле на тиха птица,

там е моята сълза,

вик от моята душа,

където някога бях чакан у дома.

 

Ако не мога да видя с очите си

моят дом и моята страна,

ще се завърна, знай, аз някой ден

с твоите сълзи.

 

И ще виждам през очите ти

този ден мига, преди да отлетя,

малката страна една човешка длан,

от мен обичана...

 

Припев:

Там е нежна пролетта

и е тъжна есента,

вятър бял лети с криле на тиха птица,

там е моята сълза,

вик от моята душа,

където някога бях чакан у дома.

 

 

Текста написах по музиката на Snax (Геро  Герасков)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Антоан! Радвам се , че ти е харесал текста.Заслуга за това има мелодията, инструментала, чувствената китара на композитора Геро.За мен остана по-лесната част- да измисля думите, които ми подсказа.Поздрави
  • Текста е превъзходен, изпълнен със силни емоционални преживявания, които въздействат на човека намиращ се от другата страна и го карат да се замисли над прочетеното.
  • Благодаря, Руми Поздрави
  • Текста е много хубав...изпълнен е с толкова емоции и силни чувства.Поздравявам те най-искрено!!!
  • Благодаря, СЕДЕМ,благодаря, Йордане

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...