Преди да падне първата слана
Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва.
И пада с трясък някакво дърво…
Макар да няма никакви дървета.
Макар да няма никаква гора.
Пропукват клони. Ронят се листата,
преди да падне първата слана.
Аз чувам как се пръска синевата.
И как въздиша Стара планина…
Горчи ми от пресъхнали дъбрави.
От всеки камък и дърво горчи…
Додето лятото край мене се удави.
И цялата Вселена замълчи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
