6.11.2007 г., 14:56

Преди да се събудя...

1.7K 0 20

Преди да се опомня, ти ме връхлетя,
ураган безумен, но със нежно име...
Отнесе ме във вихър, без глас да шептя:
"Ела отново обич, с тебе отнеси ме..."

Преди да се събудя, като нов сън ти дойде,
в нощта ме галиш нежно, тялото потръпва...
Със ласки несънувани душата ми превзе,
мечтая всяка нощ във тебе да потъвам...

Преди да се загубя, ти ме преоткри.
Жадуваща любов, дарих ти всичко...
Догарящо сърце за обич възкреси,
в замяна даде теб, едничък да обичам...

Преди да оцелея, ти дойде и ме спаси,
залутана във самота и тягостна измама...
От мрачните окови на деня ме отнеси,
във рай неземен, дето ще сме само двама.

 

Преди да те открия, жадуваше ме ти,
в съня ти бях безброй безсънни нощи...
Земята преобърна, скрита ме откри,
в съня ми ме накара само теб да искам още...

Преди да те докосна, в нежност ме обви,
обгърна ме със обич тъй желана...
И знам, че щом с любов сълзите ми попи,
оттук насетне заедно ще бъдем, двама...

Преди да те обичам, ме обикна първо ти,
научи ме да дишам, страдам и живея...
Преди да ме събудиш, моля те, преди...
До мен бъди - за тебе аз копнея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Преди да те обичам, ме обикна първо ти,
    научи ме да дишам, страдам и живея...
    Преди да ме събудиш, моля те, преди...
    До мен бъди - за тебе аз копнея..."
    И преди , и сега ,ПАК ЩЕ ТЕ ЧЕТА,ЗАЩОТО ВДЪХНОВЯВАШ И СЪБУЖДАШ ЗА ЖИВОТ СЪС СТИХОВЕТЕ СИ,МИЛА!БРАВО!
  • Благодаря
  • Много копнежно... очарова!
  • Браво!
    Да ти бъде!
  • Толкова разкош и красота има в стиха ти Мила.
    Поздравления.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...