Преди да си отида, ще целуна със погледа си синевата, в небето своят плам ще влея и жаждата си на душата. От скъсаните струни на сърцето най-чудната мелодия ще пея, обагрена на залеза във дните горейки в огън... ще живея. Ще бъдат песни недопяти устните. Нощта ще е последен пристан, но пак със утрото, с мечтите, за мене ще напомнят думите. Любов сънувана и изживяна, най-истинска остана във сълзите, със тях и капките им по следите, ще изплета венци за ангелите. И те ще разцъфтят в очите, на влюбеното ми дете в сълзите, след мене то ще пее песните за залеза и за лъчите... Преди да си отида, ще целуна с душата си звездите под небето. Във сребърна звезда ще се превърна, разпръснала в сияния сърцето.
Невероятен стих!!!
Натъжи ме,но ми хареса.
Един ден всички ще се превърнем в звезди...Някои ще светят ярко,други по-слабо...Надявам се този ден да е далече.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.