Преди да си отида
Преди да си отида, ще целуна
със погледа си синевата,
в небето своят плам ще влея
и жаждата си на душата.
От скъсаните струни на сърцето
най-чудната мелодия ще пея,
обагрена на залеза във дните
горейки в огън... ще живея.
Ще бъдат песни недопяти устните.
Нощта ще е последен пристан,
но пак със утрото, с мечтите,
за мене ще напомнят думите.
Любов сънувана и изживяна,
най-истинска остана във сълзите,
със тях и капките им по следите,
ще изплета венци за ангелите.
И те ще разцъфтят в очите,
на влюбеното ми дете в сълзите,
след мене то ще пее песните
за залеза и за лъчите...
Преди да си отида, ще целуна
с душата си звездите под небето.
Във сребърна звезда ще се превърна,
разпръснала в сияния сърцето.
със погледа си синевата,
в небето своят плам ще влея
и жаждата си на душата.
От скъсаните струни на сърцето
най-чудната мелодия ще пея,
обагрена на залеза във дните
горейки в огън... ще живея.
Ще бъдат песни недопяти устните.
Нощта ще е последен пристан,
но пак със утрото, с мечтите,
за мене ще напомнят думите.
Любов сънувана и изживяна,
най-истинска остана във сълзите,
със тях и капките им по следите,
ще изплета венци за ангелите.
И те ще разцъфтят в очите,
на влюбеното ми дете в сълзите,
след мене то ще пее песните
за залеза и за лъчите...
Преди да си отида, ще целуна
с душата си звездите под небето.
Във сребърна звезда ще се превърна,
разпръснала в сияния сърцето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
