10.09.2007 г., 22:47 ч.

Преди да си отида... 

  Поезия
1014 0 18

Разказах му, че нощите са свят,
над който свети звездното му име.
А денем ни разделя тишина.
Но няма как да спра да го обичам.
Не мога и не искам да виня
животът и нелепите ни роли.
Отидох си, преди да се взривя
от мъка по голямата си обич..
Оставих му, преди да си отида
усмивката си - спомена за ангел.
Усещане, че винаги отблизо
небесното съзнание го пази.
Оставих до съня му талисман -
Косите на Венера  и жасмин.
Разказах му за живата вода,
за пътя до пустинния й извор.
Оставих му ключовете в дланта.
Последната ми нежност да забрави.

И вярата, че  тази свобода,
която е сънувал, е прераждане.

*косите на Венера - полускъпоценен камък

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??