Преди да си отида...
Разказах му, че нощите са свят,
над който свети звездното му име.
А денем ни разделя тишина.
Но няма как да спра да го обичам.
Не мога и не искам да виня
животът и нелепите ни роли.
Отидох си, преди да се взривя
от мъка по голямата си обич..
Оставих му, преди да си отида
усмивката си - спомена за ангел.
Усещане, че винаги отблизо
небесното съзнание го пази.
Оставих до съня му талисман -
Косите на Венера и жасмин.
Разказах му за живата вода,
за пътя до пустинния й извор.
Оставих му ключовете в дланта.
Последната ми нежност да забрави.
И вярата, че тази свобода,
която е сънувал, е прераждане.
*косите на Венера - полускъпоценен камък
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
