10 сент. 2007 г., 22:47

Преди да си отида...

1.2K 0 18

Разказах му, че нощите са свят,
над който свети звездното му име.
А денем ни разделя тишина.
Но няма как да спра да го обичам.
Не мога и не искам да виня
животът и нелепите ни роли.
Отидох си, преди да се взривя
от мъка по голямата си обич..
Оставих му, преди да си отида
усмивката си - спомена за ангел.
Усещане, че винаги отблизо
небесното съзнание го пази.
Оставих до съня му талисман -
Косите на Венера  и жасмин.
Разказах му за живата вода,
за пътя до пустинния й извор.
Оставих му ключовете в дланта.
Последната ми нежност да забрави.

И вярата, че  тази свобода,
която е сънувал, е прераждане.

*косите на Венера - полускъпоценен камък

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...