Преди да заспя.
601
0
0
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна,
една приятелка - Склероза.
За лятото, морето и прегръдка.
Кръв по следите на откъснатата роза.
Думи, сгушени във стих.
Образи, тела, души.
Върху черно-бял негатив
виждам запечатани любимите очи.
Но само толкова.
Пясъкът в часовника изтича.
Оставам насаме със болката
и образа във огледалото,
който вече на мене не прилича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мъро Биков Всички права запазени
