6 ene 2021, 10:12

Преди да заспя.

603 0 0

Потъвам в премълчани чернови.

Изписани с опакото на ръката.

Неизказаните истини напускат ме.

Пуснали се, по течението на реката.

 

Спомените в прах превърна,

една приятелка - Склероза.

За лятото, морето и прегръдка.

Кръв по следите на откъснатата роза.

 

Думи, сгушени във стих.

Образи, тела, души.

Върху черно-бял негатив

виждам запечатани любимите очи.

 

Но само толкова.

Пясъкът в часовника изтича.

Оставам насаме със болката

и образа във огледалото, 

който вече на мене не прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мъро Биков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...