6 ene 2021, 10:12

Преди да заспя.

613 0 0

Потъвам в премълчани чернови.

Изписани с опакото на ръката.

Неизказаните истини напускат ме.

Пуснали се, по течението на реката.

 

Спомените в прах превърна,

една приятелка - Склероза.

За лятото, морето и прегръдка.

Кръв по следите на откъснатата роза.

 

Думи, сгушени във стих.

Образи, тела, души.

Върху черно-бял негатив

виждам запечатани любимите очи.

 

Но само толкова.

Пясъкът в часовника изтича.

Оставам насаме със болката

и образа във огледалото, 

който вече на мене не прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мъро Биков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...