6 ene 2021, 10:12

Преди да заспя.

605 0 0

Потъвам в премълчани чернови.

Изписани с опакото на ръката.

Неизказаните истини напускат ме.

Пуснали се, по течението на реката.

 

Спомените в прах превърна,

една приятелка - Склероза.

За лятото, морето и прегръдка.

Кръв по следите на откъснатата роза.

 

Думи, сгушени във стих.

Образи, тела, души.

Върху черно-бял негатив

виждам запечатани любимите очи.

 

Но само толкова.

Пясъкът в часовника изтича.

Оставам насаме със болката

и образа във огледалото, 

който вече на мене не прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мъро Биков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...