22.10.2009 г., 11:33

Преди и днес

901 0 0

Къщите на село заспали са отдавна,

в дворовете огньовете догарят.

Сено мирише от старата плевня.

Вълци във горите обикалят.

 

Обичах да  ги слушам всяка вечер,

когато в жегата не можех да заспивам.

Лежах открит, прозорецът бе чер,

нощите – възтъмни и парливи.

 

Вечер ходихме често на вира.

Там всички черги перяха.

Скачахме във хладната вода.

Гърлата ни пресипнало крещяха.

 

Връщахме се късно по баира,

покрай старите овчи кошари.

Друг път там гледахме как слънцето заспива,

как къщи и дървета със сенки шари.

 

Но днес сме свикнали да пием бира

и скоро ще навършим двадесет.

Днес ден деня копира

и лягаме си често след дванадесет.

 

Днес няма го полето,

вирът останал е далече с вълчите ни нощи.

Бързо в нас умря детето,

изхвърлихме го,  а на  мястото му нещо гложди.

 

Нещо постоянно ни човърка и убожда.

Нещо все ни липсва,  все ни трябва,

а времето все спомена изважда,

хуква – насоящето ограбва.

 

Трудно свикнахме да бъдем други:

по-сурови, хладни, възмъжели,

да гледаме с очи по-строги,

докрай да водиме дуели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...