9.10.2008 г., 17:32

Преди и сега

1.1K 0 12


Преди и сега

Преди имах много приятели -
и верни, и... предатели.
Сега имам много грижи,
до една са ми предани.

Преди имах много усмивки -
истински и... фалшиви.
Сега имам много бръчки
и чертите ми са вече криви.

Преди имах много обич -
споделена и несподелена.
Сега имам много самота.
От несподеленост съм сломена.

Преди бях душата на компанията,
в центъра на вниманието.
Сега си правя компания сама
и себе си не мога да впечатля.

Преди вярвах в бъдещето,
повече или по-малко.
Сега ме топли само миналото -
все по-рядко... жалко.

Преди бях отчаяно влюбена
или отчаяно разлюбена.
Сега съм само отчаяна-
изгубена и недолюбена.

Преди бях слънчева -
искряща и блестяща.
Сега съм сянката си.
Тъмна, че чак страшна.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно представена тъга!Аплодисменти,Илианче!
  • Тъжен е този стих!
    Но пък съм сигурна, че сянката на твоята сянка е още красива!
    Намери я!
  • И в тъгата си красива! Ама този есенен вирус яката те е лепнал и тебе! Бърже да се засмиваш, по-малка си , не ти прилягат мъглите! Зем.
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Преди бях душата на компанията,
    в центъра на вниманието.
    Сега си правя компания сама
    и себе си не мога да впечатля.

    Много тъжно, но красиво изразено!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...