Oct 9, 2008, 5:32 PM

Преди и сега

  Poetry
1.1K 0 12


Преди и сега

Преди имах много приятели -
и верни, и... предатели.
Сега имам много грижи,
до една са ми предани.

Преди имах много усмивки -
истински и... фалшиви.
Сега имам много бръчки
и чертите ми са вече криви.

Преди имах много обич -
споделена и несподелена.
Сега имам много самота.
От несподеленост съм сломена.

Преди бях душата на компанията,
в центъра на вниманието.
Сега си правя компания сама
и себе си не мога да впечатля.

Преди вярвах в бъдещето,
повече или по-малко.
Сега ме топли само миналото -
все по-рядко... жалко.

Преди бях отчаяно влюбена
или отчаяно разлюбена.
Сега съм само отчаяна-
изгубена и недолюбена.

Преди бях слънчева -
искряща и блестяща.
Сега съм сянката си.
Тъмна, че чак страшна.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно представена тъга!Аплодисменти,Илианче!
  • Тъжен е този стих!
    Но пък съм сигурна, че сянката на твоята сянка е още красива!
    Намери я!
  • И в тъгата си красива! Ама този есенен вирус яката те е лепнал и тебе! Бърже да се засмиваш, по-малка си , не ти прилягат мъглите! Зем.
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Преди бях душата на компанията,
    в центъра на вниманието.
    Сега си правя компания сама
    и себе си не мога да впечатля.

    Много тъжно, но красиво изразено!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....