В ръцете ти искам да ме има,
за да топлиш всяка моя зима.
Очите ми от теб са озарени,
с вечна любов подкрепени.
Не съм способен на това,
да живея без твоята душа.
Като топъл полъх галиш ме сега.
Не бих могъл този момент да заменя.
Грешка след грешка те болеше.
От любов кръвта ми как кипеше...
Как в твоята любов се усъмних?
Признавам си, че сгреших.
Обичам те, мило. Разбери!
Аз душата си ти подарих.
Всяка грешка от любов е, да знаеш.
Но ти не щеш да я признаеш.
Твойте очи са любовен инструмент.
Как боравиш умело с него.
Правиш ти велико дело.
Всеки поглед раната измива
като песента на чучулига.
Песента звучи в съзнанието вечно.
Твойта любов е като шоколадче млечно.
Любовният лабиринт раните отваря.
Накъде да тръгна, аз не зная.
Позволи ми, любов, да те прегърна
и щастието си да върна.
Всяка частица в мен те обожава
и със радост те дарява.
Безсмислено е без теб да живея.
Да те обичам, само аз умея.
© Добрин Колев Всички права запазени